Няма удари
Дали сега
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите
и не прогаря споменът
и не гори в очите
пламъкът.
Не, няма удари.
Не, няма...
В него няма смисъл,
няма мисъл,
няма връщане към
Имането,
към огъня,
към живите искри
във погледите.
Няма нищо,
нищо не остана...
Даже болката стопена е
и даже искането
е безпаметно.
Извън пределите на времето съм,
извън мечтанието
за сбъдване.
Угасват сънищата
и събудена,
не чувам ударите.
Ти не чуваш ударите.
Няма нищо...
Няма удари...
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите
и не прогаря споменът
и не гори в очите
пламъкът.
Не, няма удари.
Не, няма...
В него няма смисъл,
няма мисъл,
няма връщане към
Имането,
към огъня,
към живите искри
във погледите.
Няма нищо,
нищо не остана...
Даже болката стопена е
и даже искането
е безпаметно.
Извън пределите на времето съм,
извън мечтанието
за сбъдване.
Угасват сънищата
и събудена,
не чувам ударите.
Ти не чуваш ударите.
Няма нищо...
Няма удари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
