Nov 11, 2008, 4:52 PM
Няма удари
Дали сега
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите
и не прогаря споменът
и не гори в очите
пламъкът.
Не, няма удари.
Не, няма...
В него няма смисъл,
няма мисъл,
няма връщане към
Имането,
към огъня,
към живите искри
във погледите.
Няма нищо,
нищо не остана...
Даже болката стопена е
и даже искането
е безпаметно.
Извън пределите на времето съм,
извън мечтанието
за сбъдване.
Угасват сънищата
и събудена,
не чувам ударите.
Ти не чуваш ударите.
Няма нищо...
Няма удари...
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите
и не прогаря споменът
и не гори в очите
пламъкът.
Не, няма удари.
Не, няма...
В него няма смисъл,
няма мисъл,
няма връщане към
Имането,
към огъня,
към живите искри
във погледите.
Няма нищо,
нищо не остана...
Даже болката стопена е
и даже искането
е безпаметно.
Извън пределите на времето съм,
извън мечтанието
за сбъдване.
Угасват сънищата
и събудена,
не чувам ударите.
Ти не чуваш ударите.
Няма нищо...
Няма удари...
© Александра Михалева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави за хубавия стих и от мен!!!
Събуди музата и пиши!!!
Можеш го!!! -
Благодаря ви, че наминахте. Прегръдки!
-
"В него няма смисъл,
няма мисъл,
няма връщане към
Имането,
към огъня,
към живите искри
във погледите..."
поздрав! -
!!!
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не мога... прекалено дълбоко е заспала.