Nov 11, 2008, 4:52 PM

Няма удари

  Poetry
1.2K 0 5
Дали сега
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите
и не прогаря споменът
и не гори в очите
пламъкът.
Не, няма удари.
Не, няма...
В него няма смисъл,
няма мисъл,
няма връщане към
Имането,
към огъня,
към живите искри
във погледите.
Няма нищо,
нищо не остана...
Даже болката стопена е
и даже искането
е безпаметно.
Извън пределите на времето съм,
извън мечтанието
за сбъдване.
Угасват сънищата
и събудена,
не чувам ударите.
Ти не чуваш ударите.
Няма нищо...
Няма удари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...