9.05.2021 г., 1:24

Няма вино, ни ракия (мъката на Калоян ;))

1.3K 4 13

Тоя моя Калоян

пак прибра ми се пиян.

И директно от вратата

хукна право към мазата.

Гледа умно и се чуди

на изпразнено буре.

Та сърдито се провикна,

шапката му чак политна:

"Няма вино, ни ракия,

жено, к'во сега ще пия?!".

 

Хайде моля ви, кажете,

що да правя? Помогнете!

 

В миг към него изтърчах.

и едвам се не разсмях:

"Скъпи, ще ти сипя сокче

от полезното компотче.

Ягодки или малинки,

много вкусни витаминки.

Ябълки и круши сладки

и от прасковките гладки.

А пък може и къпини,

също тъй и сливи сини.

По-добре ще е така,

да не те боли глава!"

 

Тъй със думи го омаях,

мъката си да забрави.

Бурето дорде оплаква,

гледам - спинка на земята!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха-ха, Ивайло, Катя, припомних си стихчето благодарение на коментарите ви.
    Ивайло, кат'се простуди, пак жена му ще го спаси
    Катя, че каква жена е тя, ако не е магьосница?!
    Благодаря ви за коментарите, за "любими"! Радвам се, че ви хареса!
  • Важното е, че съпругата е магьосница и умее да омайва мъжът си.
    Много ми хареса!
  • Хахахаха много яко.Дано не се е простудил човекът 😁😉
  • Роси, много се радвам, че си се усмихнала! И аз се усмихнах сега! 😁
    Хаха, само да не си намери комшийка-казанджийка 😉
  • 😁 Иве, усмихна ми деня! Аз съм на принципа,който иска вино и ракия, да си му бере колая или да си намери казанджия за комшия! 😁

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...