9 мая 2021 г., 01:24

Няма вино, ни ракия (мъката на Калоян ;))

1.3K 4 13

Тоя моя Калоян

пак прибра ми се пиян.

И директно от вратата

хукна право към мазата.

Гледа умно и се чуди

на изпразнено буре.

Та сърдито се провикна,

шапката му чак политна:

"Няма вино, ни ракия,

жено, к'во сега ще пия?!".

 

Хайде моля ви, кажете,

що да правя? Помогнете!

 

В миг към него изтърчах.

и едвам се не разсмях:

"Скъпи, ще ти сипя сокче

от полезното компотче.

Ягодки или малинки,

много вкусни витаминки.

Ябълки и круши сладки

и от прасковките гладки.

А пък може и къпини,

също тъй и сливи сини.

По-добре ще е така,

да не те боли глава!"

 

Тъй със думи го омаях,

мъката си да забрави.

Бурето дорде оплаква,

гледам - спинка на земята!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ха-ха, Ивайло, Катя, припомних си стихчето благодарение на коментарите ви.
    Ивайло, кат'се простуди, пак жена му ще го спаси
    Катя, че каква жена е тя, ако не е магьосница?!
    Благодаря ви за коментарите, за "любими"! Радвам се, че ви хареса!
  • Важното е, че съпругата е магьосница и умее да омайва мъжът си.
    Много ми хареса!
  • Хахахаха много яко.Дано не се е простудил човекът 😁😉
  • Роси, много се радвам, че си се усмихнала! И аз се усмихнах сега! 😁
    Хаха, само да не си намери комшийка-казанджийка 😉
  • 😁 Иве, усмихна ми деня! Аз съм на принципа,който иска вино и ракия, да си му бере колая или да си намери казанджия за комшия! 😁

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...