18.10.2005 г., 19:57

Няма връщане

1K 0 1
Подари ми това желание,
на някоя гара изпуснато
и погледа под клепачите,
скрил сълзите изкусно.
Покажи ми това разстояние,
в което да се поберат
набраните ми желания
за твоита дързост и сила.
Мило, мое, цвете прекършено,
вледенено в изстинали пръсти,
събери във венчето си
усмивките ни пръснати.
Че пара плъзва по релсите,
скърцат дните, преобръщат се
и писък пръсва душите ни
няма назад връщане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Динев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...