18.10.2005 г., 19:57

Няма връщане

1K 0 1
Подари ми това желание,
на някоя гара изпуснато
и погледа под клепачите,
скрил сълзите изкусно.
Покажи ми това разстояние,
в което да се поберат
набраните ми желания
за твоита дързост и сила.
Мило, мое, цвете прекършено,
вледенено в изстинали пръсти,
събери във венчето си
усмивките ни пръснати.
Че пара плъзва по релсите,
скърцат дните, преобръщат се
и писък пръсва душите ни
няма назад връщане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Динев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...