Oct 18, 2005, 7:57 PM

Няма връщане 

  Poetry
730 0 1
Подари ми това желание,
на някоя гара изпуснато
и погледа под клепачите,
скрил сълзите изкусно.
Покажи ми това разстояние,
в което да се поберат
набраните ми желания
за твоита дързост и сила.
Мило, мое, цвете прекършено,
вледенено в изстинали пръсти,
събери във венчето си
усмивките ни пръснати.
Че пара плъзва по релсите,
скърцат дните, преобръщат се
и писък пръсва душите ни
няма назад връщане.

© Десислав Динев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??