Ранена птица е душата ми сега,
лети над тъмните места.
Сърцето ми от мъгла е задушено
и то като душата ми е наранено!
В сълзи се давя и не спирам
да плача и да те презирам!
Какво направи с мене ти,
отне ми и най-съкровенните мечти!
Може би на глупачка ти приличах,
че ти вярвах и че те обичах.
Но друга грешка няма да направя
и ще се опитам аз да те забравя!
Ти ме нарани... не спря, а продължи,
но и друга като мен ще се унижи
да лази в твоите крака
като си мисли, че си единствен на света!
Ти не ще разбереш какво загуби
в момента, в които ми каза:
"Забрави и по-добре върви!"
Дано един ден разбереш
какво е да пожелаеш да умреш,
защото обичаш човек,
който не заслужава до гроб да му се вричаш!
Дано осъзнаеш колко боли
да си сам на света, и то без мечти!
Всичко, което беше мое, сега е твое!
Задръж го, аз вече нямам нужда от нищо!
Ти уби всичко в мен,
дори последната ми сълза!!!