Няма кой да потрепне, когато в стаята вляза
няма кой за мене да мисли на светната лампа,
няма кой да се изчерви, когато го погледна,
няма кой да не може да си ме изкара от главата,
няма кой да жадува да ме хване за ръката,
няма кой за аромата ми да мисли и да ми помага
няма кой сълзите ми да попие, да ми помогне, когато сразена политна към земята.
Няма кой пред мен да се разкрие и аз със него да се свържа.
Няма кой маската ми да свали, да прозре и да ме разбере.
© Не знам Всички права запазени