Neon (Ол)
101 1435
16.09.2009 г., 11:04 ч.

Нямах си посока (и огнище) 

  Поезия
729 0 22

 

 

Посях посоките. Навреме.
В зимен ден. Дървета имах.
(нямах си огнище).
От шепи гладни птици храних.
Мечти, омесени с трохи.

Полях посоките. Без време.
В полуразцъфнало дърво. 
(нали огнище нямах).
Говорих с вятъра. 
За севера. Но той бил южен.

Избрах посоката. След време.
Дъждът е без компас. На есен.
Сега съм листопадна. 
И лятото предъвквам. 
Нагарчащо. Но с вкус на спомен.

Посоките покълнаха. Четири навън.
Една навътре. Точно към душата.
Дърво пресъхнало. Красиво е.
(добре, че нямам си огнище)
Избирам... да съм лятна.

 

 



© Ол Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??