Нямах си посока (и огнище)
Посях посоките. Навреме.
В зимен ден. Дървета имах.
(нямах си огнище).
От шепи гладни птици храних.
Мечти, омесени с трохи.
Полях посоките. Без време.
В полуразцъфнало дърво.
(нали огнище нямах).
Говорих с вятъра.
За севера. Но той бил южен.
Избрах посоката. След време.
Дъждът е без компас. На есен.
Сега съм листопадна.
И лятото предъвквам.
Нагарчащо. Но с вкус на спомен.
Посоките покълнаха. Четири навън.
Една навътре. Точно към душата.
Дърво пресъхнало. Красиво е.
(добре, че нямам си огнище)
Избирам... да съм лятна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
