Нямах си посока (и огнище)
Посях посоките. Навреме.
В зимен ден. Дървета имах.
(нямах си огнище).
От шепи гладни птици храних.
Мечти, омесени с трохи.
Полях посоките. Без време.
В полуразцъфнало дърво.
(нали огнище нямах).
Говорих с вятъра.
За севера. Но той бил южен.
Избрах посоката. След време.
Дъждът е без компас. На есен.
Сега съм листопадна.
И лятото предъвквам.
Нагарчащо. Но с вкус на спомен.
Посоките покълнаха. Четири навън.
Една навътре. Точно към душата.
Дърво пресъхнало. Красиво е.
(добре, че нямам си огнище)
Избирам... да съм лятна.
© Ол All rights reserved.
