1.09.2015 г., 19:02  

Нямам капка страх

975 0 15

Трупах думи на камари, 

уж приличаха на стих,

 но ми удряха шамари

и в черупката се свих!

 

Не съм поет, да ме псуват,

да чета, не е харам,

но със думи да рисувам,

много, много ме е срам!

 

Ще пиша само коментари,

нямам вече капка страх,

ако някой ме припари,

ще яде голям пердах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Валериановите капки, Димитров! Благодаря ти, Бел! Благодаря ви от сърце!
  • Благодаря ви Таня и Тома, че се осмелихте, да ме подкрепите!Белла, щом казваш, че си ме харесвала, или си ме харесвала като инвалид, или си си кривила душата. Ако е първото току що изгубих шанса, да ми подбутваш количката от време на време, а ако е второто- не ти прави чест! С театъра, който разиграваш, не ми говори за възпитание, защото
    аз ти се извиних, ти не прие, а продължи, да злословиш, но както и да е! Мокър от дъжд не се плаши, а и всяко зло за добро е казал народът!
  • Аз пък не мисля, че има каквото и да било задължение някой да иска извинение да ползва нечие име в текст.

    Не вярвам Ботев да е искал разрешение от "Сапунова Трети", "Дядо Вазов" и прочее.

    Иначе личното ми мнение е, че текстове като този не носят никакви плюсове, включително и на авторите им.

    Моля, пренесете си на "лични" дискусиите с кой кому какво дължи извън Откровения.
  • Както виждаш, изчистих, а сега е твой ред, да махнеш злъчните словоизлияния! Един ме наричаше ,,турчин", тази- ,,инвалид". На този свят можеш, да очакваш всичко!
  • Белла, превръщаш се в коректив!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...