1 sept 2015, 19:02  

Нямам капка страх

978 0 15

Трупах думи на камари, 

уж приличаха на стих,

 но ми удряха шамари

и в черупката се свих!

 

Не съм поет, да ме псуват,

да чета, не е харам,

но със думи да рисувам,

много, много ме е срам!

 

Ще пиша само коментари,

нямам вече капка страх,

ако някой ме припари,

ще яде голям пердах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за Валериановите капки, Димитров! Благодаря ти, Бел! Благодаря ви от сърце!
  • Благодаря ви Таня и Тома, че се осмелихте, да ме подкрепите!Белла, щом казваш, че си ме харесвала, или си ме харесвала като инвалид, или си си кривила душата. Ако е първото току що изгубих шанса, да ми подбутваш количката от време на време, а ако е второто- не ти прави чест! С театъра, който разиграваш, не ми говори за възпитание, защото
    аз ти се извиних, ти не прие, а продължи, да злословиш, но както и да е! Мокър от дъжд не се плаши, а и всяко зло за добро е казал народът!
  • Аз пък не мисля, че има каквото и да било задължение някой да иска извинение да ползва нечие име в текст.

    Не вярвам Ботев да е искал разрешение от "Сапунова Трети", "Дядо Вазов" и прочее.

    Иначе личното ми мнение е, че текстове като този не носят никакви плюсове, включително и на авторите им.

    Моля, пренесете си на "лични" дискусиите с кой кому какво дължи извън Откровения.
  • Както виждаш, изчистих, а сега е твой ред, да махнеш злъчните словоизлияния! Един ме наричаше ,,турчин", тази- ,,инвалид". На този свят можеш, да очакваш всичко!
  • Белла, превръщаш се в коректив!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...