Нямам нужда да бъда светица
Нямам нужда да бъда светица!
Не желая да бъда олтар,
за да палят пред мене свещици –
нямам нужда от този товар...
Аз съм грешна, но винаги исках
да нахраня дори непознат.
Да, храната от Бога поисках,
аз бях бедна, Той беше богат!
Аз бях нисша, незнаеща, питаща,
много питах и малко научих...
Вечно спорех с душата си скитаща
(на душа, така и не случих).
Тя болеше от чуждите рани...
Тя се давеше в чужди сълзи...
Оцеляваше в чуждите драми,
оцеляваше без да пълзи...
Тази дълга и трудна агония
утре свършва със смърт, или раждане!
Малко стръкче кокиче прогони я,
днес се готвя за друго прераждане!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
