radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Feb 1, 2014, 10:44 PM  

Нямам нужда да бъда светица

  Poetry
848 0 13

                                     Нямам нужда да бъда светица!

                                     Не желая да бъда олтар,

                                     за да палят пред мене свещици –

                                     нямам нужда от този товар...

 

                                    Аз съм грешна, но винаги исках

                                    да нахраня дори непознат.

                                    Да, храната от Бога поисках,

                                    аз бях бедна, Той беше богат!

 

                                    Аз бях нисша, незнаеща, питаща,

                                    много питах и малко научих...

                                    Вечно спорех с душата си скитаща

                                    (на душа, така и не случих).

 

                                     Тя болеше от чуждите рани...

                                     Тя се давеше в чужди сълзи...

                                     Оцеляваше в чуждите драми,

                                     оцеляваше без да пълзи...

 

                                     Тази дълга и трудна агония

                                     утре свършва със смърт, или раждане!

                                     Малко стръкче кокиче прогони я,

                                     днес се готвя за друго прераждане!

                                      

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • maiaan (Мая Ангелова)
    maiaan (Мая Ангелова)
    Красива изповед!
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Чудесно е!
  • melian4eto (Деси)
    melian4eto (Деси)
    замлъкнах...силно, много силно!
  • Arman-lewon (Марин Урумов)
    Arman-lewon (Марин Урумов)
    Пожелавам рождеството!
  • Brezar111 (Людмил Нешев)
    Brezar111 (Людмил Нешев)
    Много харесвам хепи енд-а (прощавай за чуждицата), още повече този с ясно изразен и категоричен изказ. Но това кокиче си е съвсем на мястото, поставяйки финала на стихото върху странни везни - от едната страна са крехката и несигурна красота на надеждата, а от другата - безапелационната, необратима пролет, чийто предвестник е малкото цвете. Успех на лирическата! Душата ли? - О, тя няма да се промени и след сто подобни прераждания.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0