23.10.2007 г., 16:05

Нямам право

1.5K 2 1

Нямам право да те обичам аз
и за теб да мечтая всеки час!
Но обичам те много и ще продължавам,
макар и с таз любов да страдам!
И няма да престана да мечтая,
защото мечтите ми са Рая!
Въпреки че любовта и мечтите тая,
аз няма да ги прекратя!

                    
Нямам право аз за теб да питам
и чувството ревност да изпитам!
Но за тебе искам аз да зная,
а не неясно да гадая!
"Как си и щастлив ли си ти?"
И още куп неща дори!
А ревността си в мен скривам
и пред никой себе си не разкривам!


Знам, че нямам право на тези неща,
но аз съм човек с душа
и на сърцето си не мога да забраня
и на неговите емоции да се възпротивя,
да изпитва всичко това,
макар да чувства понякога вина!
Нямам право, знам, че това е така,
но и няма как да го спра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Знам, че нямам право на тези неща,
    но аз съм човек с душа
    и на сърцето си не мога да забраня
    и на неговите емоции да се възпротивя,
    да изпитва всичко това,
    макар да чувства понякога вина!
    Нямам право, знам, че това е така,
    но и няма как да го спра!" - МНОГО СИЛНО СИ ГО НАПИСАЛА!!!

    Аплодисменти за дълбокия стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...