Нямам сили да обичам вече никой!
Много болки съм преживяла,
безкрайна мъка, безбройни сълзи.
Сърцето си на нечестни мъже съм отдавала,
а сега е на дупки и боли ли, боли.
Красиви думи са ми казвали,
всяка нощ и всеки ден.
Но с времето и те се заличиха,
изтриха спомените и забравиха за мен.
Страстни целувки ми раздаваха,
уверявайки ме в своята любов.
Но всичко отмина и е празно,
напълно сама съм в този живот.
Прекрасни стихове ми рецитираха,
определяха ме като най-прекрасната жена.
А сега къде изчезнахте вие,
за колко време проиграхте обичта?
Но зная, аз съм си виновна,
аз и моето наивно сърце.
Заричам го да не се разтуптява,
забранявам му да бъде малко дете.
И любовта ще запазя само за себе си,
нищо, че може да обгърне целия свят.
Нямам сили да обичам вече никой,
но дали правилният път избрах?
безкрайна мъка, безбройни сълзи.
Сърцето си на нечестни мъже съм отдавала,
а сега е на дупки и боли ли, боли.
Красиви думи са ми казвали,
всяка нощ и всеки ден.
Но с времето и те се заличиха,
изтриха спомените и забравиха за мен.
Страстни целувки ми раздаваха,
уверявайки ме в своята любов.
Но всичко отмина и е празно,
напълно сама съм в този живот.
Прекрасни стихове ми рецитираха,
определяха ме като най-прекрасната жена.
А сега къде изчезнахте вие,
за колко време проиграхте обичта?
Но зная, аз съм си виновна,
аз и моето наивно сърце.
Заричам го да не се разтуптява,
забранявам му да бъде малко дете.
И любовта ще запазя само за себе си,
нищо, че може да обгърне целия свят.
Нямам сили да обичам вече никой,
но дали правилният път избрах?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
