Dec 14, 2007, 1:35 PM

Нямам сили да обичам вече никой!

  Poetry
2.1K 1 25
Много болки съм преживяла,
безкрайна мъка, безбройни сълзи.
Сърцето си на нечестни мъже съм отдавала,
а сега е на дупки и боли ли, боли.
Красиви думи са ми казвали,
всяка нощ и всеки ден.
Но с времето и те се заличиха,
изтриха спомените и забравиха за мен.
Страстни целувки ми раздаваха,
уверявайки ме в своята любов.
Но всичко отмина и е празно,
напълно сама съм в този живот.
Прекрасни стихове ми рецитираха,
определяха ме като най-прекрасната жена.
А сега къде изчезнахте вие,
за колко време проиграхте обичта?
Но зная, аз съм си виновна,
аз и моето наивно сърце.
Заричам го да не се разтуптява,
забранявам му да бъде малко дете.
И любовта ще запазя само за себе си,
нищо, че може да обгърне целия свят.
Нямам сили да обичам вече никой,
но дали правилният път избрах?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичай, Вани, и ще намериш някой, който да те обича повече от всичко на света! Много силен и дълбок е стиха ти, поздравления!!!
  • Бъдещето е пред теб, мила Вани, не се кори за нищо!!! Обичай!!!
  • Много ми харесва!
  • Нели,права си!
    Здравче и аз се радвам!
    Прегръщам ви!
  • Ванина, та тя е пред теб, тази любов!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...