2.06.2009 г., 20:01

Нямо време

836 0 20

 

Време разделно

на зли изпитания.

Вуду

за нежни сърца

и за лири на неми поети.

По вкамененото стреме

просъскват опънати струни,

носят се трели  рогати

почти до небето,

дрънкат зловещо  куплети,

влачейки срам

и доспехи нелеки.

Има слова за обичане

в немия ден,

има и бойни минути

на истинска  слава.

Нищо, че днес

за обричане, 

мислим поройно,

... сякаш студено калени

от страшния ден,

в пърхаща

вряща жарава.

Болестно време...

Свърши се вече света.

Ноев ковчег

по водата поема: пълен

с убити желания -

Новата муза

на стари, ранени сърца,

стенещи в рими верижни

и неми страдания -

Дантиев ад

в пролетта.

Ще  ли спасят

от удавяне

старата част на света!? -

Няма надежда

и неми несретни копнежи.

Вихрено гонят се

гневни,

горчиви сърца...

... ще избуят

като листи и  цвят 

със позната съдба,

гордо добити

в минути

на страх

и на слава, железни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...