2.06.2009 г., 20:01 ч.

Нямо време 

  Поезия
639 0 20

 

Време разделно

на зли изпитания.

Вуду

за нежни сърца

и за лири на неми поети.

По вкамененото стреме

просъскват опънати струни,

носят се трели  рогати

почти до небето,

дрънкат зловещо  куплети,

влачейки срам

и доспехи нелеки.

Има слова за обичане

в немия ден,

има и бойни минути

на истинска  слава.

Нищо, че днес

за обричане, 

мислим поройно,

... сякаш студено калени

от страшния ден,

в пърхаща

вряща жарава.

Болестно време...

Свърши се вече света.

Ноев ковчег

по водата поема: пълен

с убити желания -

Новата муза

на стари, ранени сърца,

стенещи в рими верижни

и неми страдания -

Дантиев ад

в пролетта.

Ще  ли спасят

от удавяне

старата част на света!? -

Няма надежда

и неми несретни копнежи.

Вихрено гонят се

гневни,

горчиви сърца...

... ще избуят

като листи и  цвят 

със позната съдба,

гордо добити

в минути

на страх

и на слава, железни...

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??