Jun 2, 2009, 8:01 PM

Нямо време

  Poetry
838 0 20

 

Време разделно

на зли изпитания.

Вуду

за нежни сърца

и за лири на неми поети.

По вкамененото стреме

просъскват опънати струни,

носят се трели  рогати

почти до небето,

дрънкат зловещо  куплети,

влачейки срам

и доспехи нелеки.

Има слова за обичане

в немия ден,

има и бойни минути

на истинска  слава.

Нищо, че днес

за обричане, 

мислим поройно,

... сякаш студено калени

от страшния ден,

в пърхаща

вряща жарава.

Болестно време...

Свърши се вече света.

Ноев ковчег

по водата поема: пълен

с убити желания -

Новата муза

на стари, ранени сърца,

стенещи в рими верижни

и неми страдания -

Дантиев ад

в пролетта.

Ще  ли спасят

от удавяне

старата част на света!? -

Няма надежда

и неми несретни копнежи.

Вихрено гонят се

гневни,

горчиви сърца...

... ще избуят

като листи и  цвят 

със позната съдба,

гордо добити

в минути

на страх

и на слава, железни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...