О, братко

Не издържах, един ден легнах да гледам звездите.
О, братко, преди никога не се бях сещал за тях от сърце.
Те са толкова далече, колкото и мечтите.
За да ги сбъднеш, безмислено протягаш към тях ръце.

О, братко, когато ги гледам, толкова ме е страх.
Под тях живееш, а те гледайки те, падат!
Рано или късно от нас двамата с теб ще остане единствено прах.
Под тях се смееш и плачеш, а те просто си падат!

Не мога да се справя, затова легнах, за да чуя какво си говорят?
Какво чувстват и дали се надяват повече от нас?
Дали обичат някого, без да могат да му проговорят?
О, братко, гледах ги толкова време, че не можех вече да се изправя!

Една от звездите ми проговори или така ми се стори.
"Ще ме обичаш ли?" - каза без да се зори.
Моето сърце с чувства спря да се бори
о, да, братко, обичах я до зори!