22.02.2011 г., 19:19

О, любим клас!

1.3K 0 1

От петокласните мъници
се превърнахме 
в седмокласни ученици.

3 години заедно!
3 години заедно!
3 години заедно... за миг изчезнаха.

Едни наляво, други надясно,
трети заднешком вървят.
А четвърти - правата пътека държат.

Разпиляхме се 
като различните народи по земята,
вместо заедно да градим стената.

О, любим клас, 
настъпи сетният ни час.
Зад прага готвим се 
да отлетим от този наш скъп клас.

Но нищо, 
все пак споменът остава,
че заедно били сме
и една класна стая делихме.

Помнете, скъпи приятели,
помнете този цветен клас,
но запазете място в сърцето си 
и за всички изминали дни,
в които заедно бяхме
и радостите и тревогите деляхме...

Дано споменчето живо да остане
и, когато тъжничко ви стане,
то да грейне пред очите ви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Спаска Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така е, защото това е един от първите ми опити да напиша стихотворение...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...