22.02.2011 г., 19:19

О, любим клас!

1.3K 0 1

От петокласните мъници
се превърнахме 
в седмокласни ученици.

3 години заедно!
3 години заедно!
3 години заедно... за миг изчезнаха.

Едни наляво, други надясно,
трети заднешком вървят.
А четвърти - правата пътека държат.

Разпиляхме се 
като различните народи по земята,
вместо заедно да градим стената.

О, любим клас, 
настъпи сетният ни час.
Зад прага готвим се 
да отлетим от този наш скъп клас.

Но нищо, 
все пак споменът остава,
че заедно били сме
и една класна стая делихме.

Помнете, скъпи приятели,
помнете този цветен клас,
но запазете място в сърцето си 
и за всички изминали дни,
в които заедно бяхме
и радостите и тревогите деляхме...

Дано споменчето живо да остане
и, когато тъжничко ви стане,
то да грейне пред очите ви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Спаска Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така е, защото това е един от първите ми опити да напиша стихотворение...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....