Feb 22, 2011, 7:19 PM

О, любим клас!

  Poetry
1.3K 0 1

От петокласните мъници
се превърнахме 
в седмокласни ученици.

3 години заедно!
3 години заедно!
3 години заедно... за миг изчезнаха.

Едни наляво, други надясно,
трети заднешком вървят.
А четвърти - правата пътека държат.

Разпиляхме се 
като различните народи по земята,
вместо заедно да градим стената.

О, любим клас, 
настъпи сетният ни час.
Зад прага готвим се 
да отлетим от този наш скъп клас.

Но нищо, 
все пак споменът остава,
че заедно били сме
и една класна стая делихме.

Помнете, скъпи приятели,
помнете този цветен клас,
но запазете място в сърцето си 
и за всички изминали дни,
в които заедно бяхме
и радостите и тревогите деляхме...

Дано споменчето живо да остане
и, когато тъжничко ви стане,
то да грейне пред очите ви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Спаска Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, така е, защото това е един от първите ми опити да напиша стихотворение...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...