Сапуненият гръб на нещо кухо
се счупи в тишината на мечтите.
Отказах да повярвам, че е лудост
тъгата на нещастните поети.
Забравих да запиша суетата,
родена вяло в иска на поетите
и само в баронеса се превръща
ищахът на добре познатото...
© Ясен Радулов Всички права запазени