9.03.2013 г., 3:30

О, славейче диво!

692 0 0

Като вълшебно дете,
като шептящо море,
ти, безбрежна нотà...
като звънлива вода!

 

Зората бурно напира,
ти си толкова щастливо!
И си толкова звънливо,
кат' видение красиво!


Ти, магия страстна...
светлина нещастна,
младостта угасна,
а е тъй опасна...

 

Дете нереално и диво,
прилично на слънце щастливо!
Къде нежността си замина?
Досущ като бялата зима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрсел Ханъмов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...