valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
1.08.2023 г., 11:07 ч.

Оазис 

  Поезия
229 1 3

 

Отидете сред нищото в село Векилски.
Само срутени къщи с разбити стъкла
и оазис в средата, ама не е камилски.
Оазис за хора с романтични сърца. 

 

Трийсет жители има, ала кой го е еня?
Все едно си в пустиня от руини...
Малко село което, потъва в безвремие.
Като спомен более, като гроба мълчи. 

 

Ала някой решил е, че то ще живее.
Създал е оазис за живия свят.
Всеки пътник за отдих, по пътя копнее
и с малко да бъде много богат... 

 

Когато обаче и живите къщи
последват съдбата на тез руини,
които сълзи на очите ми връщат,
оазисче ще ги попива, суши... 

 

Ако преминеш - спри. Оцени го!
Пътнико, хайде, добър ти час!
В село Векилски, животът примигва,
но има оазис прекрасен за нас. 

 


 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Урбанизация. Към селото се връщат само богати земевладелци или с някакъв друг бизнес хора, другите бягат в големия град и чужбина. Промени се светът. Оазисите вече не са оазиси. Носталгията връща спомени, но не и реалности.
  • palenka - Не. Аз съм откривател на оазиси....😉
  • Ти един от 30-те му жители ли си?
Предложения
: ??:??