Оазис
Отидете сред нищото в село Векилски.
Само срутени къщи с разбити стъкла
и оазис в средата, ама не е камилски.
Оазис за хора с романтични сърца.
Трийсет жители има, ала кой го е еня?
Все едно си в пустиня от руини...
Малко село което, потъва в безвремие.
Като спомен более, като гроба мълчи.
Ала някой решил е, че то ще живее.
Създал е оазис за живия свят.
Всеки пътник за отдих, по пътя копнее
и с малко да бъде много богат...
Когато обаче и живите къщи
последват съдбата на тез руини,
които сълзи на очите ми връщат,
оазисче ще ги попива, суши...
Ако преминеш - спри. Оцени го!
Пътнико, хайде, добър ти час!
В село Векилски, животът примигва,
но има оазис прекрасен за нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
