Ще те целувам с устни карминени,
с вкус на ябълки и зрели кайсии,
с дъх на мента, жасмин и ванилия -
нектар от обич от устните отпивай.
Ще те милват косите ми свилени,
пощурели от пролетния вятър,
с цвят на жита и слънчево намигване;
ще те целуват по лицето - водопади.
Ще те погаля с пръсти - кадифе,
с тях - ще те прегърне Луната;
ще ти открия нови светове,
в очите ти - ще сложа цветовете от дъгата.
Сега... ако искаш от мен си тръгни,
но кой си тръгва след такова обещание,
кой иска светът му от болка да крещи,
неповярвал в красивото послание.
© Валентина Иванова Всички права запазени