Обещание
Боже, как искам да го изпием това вино,
само двамата, сбъднати, и дори да горчи,
тази нощ искам да се напия със Албариньо
и да виждам желанието в твоите очи.
Няма нужда от чаша, от устните ти ще пия
и ще плъзна езика си бавно в твойта уста.
Полудяла от жажда неистово в теб ще се впия,
разтреперани пръсти ще заровя във твойта коса.
Ще съм приказно хубава в своята розова рокля,
ще съм дяволски секси в дантелено черно бельо.
Ще съм адски гореща, лепкава, сладка и мокра.
Ще се вкопчат ръцете ти хищно във мойто бедро.
Със горещи ръце ще обвия нежно врата ти,
ще издраскам до болка със нокти железния гръб.
Ще изпивам на мънички глътки дъха ти,
за да станеш стоманен, пулсиращо топъл и твърд.
Ще започна да свалям всички излишни задръжки,
всички дрехи ще хвърля, ще падат една по една.
Ще ме гледаш, ще искаш типично по мъжки
да съм само единствено твоя любима жена.
И ще блеснат гърдите ми нежно в твоите длани,
ще извия влудяващо бавно към тебе снага.
Ще треперя в ръцете ти толкова дълго мечтани
и в ухото ти тихо "Обичам те" ще шептя.
Със език ще направя пътека по твоята кожа
и от толкова искане, вярвай ми, там ще боли.
Всяко твое желание с мене ще стане възможно,
всяко мое докосване твоята плът ще гори.
И ще легна пред теб дръзка, безсрамна, омайна,
ще те гледам в очите, ще разтворя полека бедра.
И когато проникнеш до дъно във моята тайна,
ще избухна във взрив и просто ще свърши света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Петровска Всички права запазени
