29 нояб. 2024 г., 20:30

Обещание

782 7 19

Боже, как искам да го изпием това вино,

само двамата, сбъднати, и дори да горчи,

тази нощ искам да се напия със Албариньо

и да виждам желанието в твоите очи.

 

Няма нужда от чаша, от устните ти ще пия

и ще плъзна езика си бавно в твойта уста.

Полудяла от жажда неистово в теб ще се впия,

разтреперани пръсти ще заровя във твойта коса.

 

Ще съм приказно хубава в своята розова рокля,

ще съм дяволски секси в дантелено черно бельо.

Ще съм  адски гореща, лепкава, сладка и мокра.

Ще се вкопчат ръцете ти хищно във мойто бедро.

 

Със горещи ръце ще обвия нежно врата ти,

ще издраскам до болка със нокти железния гръб.

Ще изпивам на мънички глътки дъха ти,

за да станеш стоманен, пулсиращо топъл и твърд.

 

Ще започна да свалям всички излишни задръжки,

всички дрехи ще хвърля, ще падат една по една.

Ще ме гледаш, ще искаш типично по мъжки

да съм само единствено твоя любима жена.

 

И ще блеснат гърдите ми нежно в твоите длани,

ще извия влудяващо бавно към тебе снага.

Ще треперя в ръцете ти толкова дълго мечтани

и в ухото ти тихо "Обичам те" ще шептя.

 

Със език ще направя пътека по твоята кожа

и от толкова искане, вярвай ми, там ще боли.

Всяко твое желание с мене ще стане възможно,

всяко мое докосване твоята плът ще гори.

 

И ще легна пред теб дръзка, безсрамна, омайна,

ще те гледам в очите, ще разтворя полека бедра.

И когато проникнеш до дъно във моята тайна,

ще избухна във взрив и просто ще свърши света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...