Обесник
1.1K
0
23
Опада лепежа на къщата.
Врата проскърца отчаяна.
Покрива сви се навъсено.
Oлука се сепна в мълчание.
През него течаха очите ми
в канала на пътя се вливаха.
Изплакваха сиво комините,
че ято от мен си отиваше.
Песове луди ме ръфаха,
завит с крилото на вестник.
С въже на шията вързано-
обесеник или обесник...
...прахосал сляпата вяра,
като лист по асфалта,
вятър носи трупа ми,
а друг след мене се ражда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
