4 abr 2011, 10:00

Обесник 

  Poesía
910 0 23

Опада лепежа на къщата.

Врата проскърца отчаяна.

Покрива сви се навъсено.

Oлука се сепна в мълчание.

През него течаха очите ми

в канала на пътя се вливаха.

Изплакваха сиво комините,

че ято от мен си отиваше.

Песове луди ме ръфаха,

завит с крилото на вестник.

С въже на шията вързано-

обесеник или обесник...

...прахосал сляпата вяра,

като лист по асфалта,

вятър носи трупа ми,

а друг след мене се ражда.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??