valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
24.01.2007 г., 1:58 ч.

ОБГРЪЩАНЕ 

  Поезия
679 0 6

Щом аз съм ти, а ти си аз,

кръгът остава без начало.

Стихът затворен е във нас,

подрежда пясък в огледало.

 

Щом ти си аз и аз съм ти,

оглеждаме се - кой е сянка?...

И няма никакви следи,

излезли от съдба без рамка.

 

Когато ти пак станеш ти!

Когато аз пак стана аз!

Завинаги ще се взривим -

в белязан ден, в случаен час!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много,много хубав стих!С удоволствие и интерес чета поезията ти!Поздрави!6!!!
  • кръгът няма начало и край - обгърнати останете
  • Страхотен стих! Поздрави!
  • Щом аз съм ти, а ти си аз,

    кръгът остава без начало.

    Стихът затворен е във нас,

    подрежда пясък в огледало.


    Съвършената хармония! Нека да е вечна за вас!
  • Нежно и отдадено е това обгръщане!
    Като огледална топка...
  • Обгръщането нека да е вечно,
    да няма белязан ден, случаен час.
    Колко по лесно е, когато е едно цяло...

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??