Щом аз съм ти, а ти си аз,
кръгът остава без начало.
Стихът затворен е във нас,
подрежда пясък в огледало.
Щом ти си аз и аз съм ти,
оглеждаме се - кой е сянка?...
И няма никакви следи,
излезли от съдба без рамка.
Когато ти пак станеш ти!
Когато аз пак стана аз!
Завинаги ще се взривим -
в белязан ден, в случаен час!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados