22.12.2008 г., 0:05

Обич

1.3K 0 3

Обичам те, моя Родино!

Кърмилница, майка добра.

Свещена навеки ще бъдеш

и през вековете ти ще пребъдеш!

 

Тъпкана, погазвана, отричана,

попила кръвта на стотици чеда,

горда навеки оставаш,

Свещена моя земя!

 

Столетнице, майко една!

Чедата ти с гордост заставаха в строя.

Тръпнещи викаха победно Ура!

Безстрашни влизаха в боя,

знаейки, че там ги дебне смъртта.

 

Но нямаше страх и въздишка,

стигаше само молитва една,

живи и здрави от бой да се завърнат,

та свойте жени и деца да прегърнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...