Обичам те, моя Родино!
Кърмилница, майка добра.
Свещена навеки ще бъдеш
и през вековете ти ще пребъдеш!
Тъпкана, погазвана, отричана,
попила кръвта на стотици чеда,
горда навеки оставаш,
Свещена моя земя!
Столетнице, майко една!
Чедата ти с гордост заставаха в строя.
Тръпнещи викаха победно Ура!
Безстрашни влизаха в боя,
знаейки, че там ги дебне смъртта.
Но нямаше страх и въздишка,
стигаше само молитва една,
живи и здрави от бой да се завърнат,
та свойте жени и деца да прегърнат!
© Славка Григорова Всички права запазени