22.12.2008 г., 0:05

Обич

1.3K 0 3

Обичам те, моя Родино!

Кърмилница, майка добра.

Свещена навеки ще бъдеш

и през вековете ти ще пребъдеш!

 

Тъпкана, погазвана, отричана,

попила кръвта на стотици чеда,

горда навеки оставаш,

Свещена моя земя!

 

Столетнице, майко една!

Чедата ти с гордост заставаха в строя.

Тръпнещи викаха победно Ура!

Безстрашни влизаха в боя,

знаейки, че там ги дебне смъртта.

 

Но нямаше страх и въздишка,

стигаше само молитва една,

живи и здрави от бой да се завърнат,

та свойте жени и деца да прегърнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...