22 дек. 2008 г., 00:05

Обич

1.3K 0 3

Обичам те, моя Родино!

Кърмилница, майка добра.

Свещена навеки ще бъдеш

и през вековете ти ще пребъдеш!

 

Тъпкана, погазвана, отричана,

попила кръвта на стотици чеда,

горда навеки оставаш,

Свещена моя земя!

 

Столетнице, майко една!

Чедата ти с гордост заставаха в строя.

Тръпнещи викаха победно Ура!

Безстрашни влизаха в боя,

знаейки, че там ги дебне смъртта.

 

Но нямаше страх и въздишка,

стигаше само молитва една,

живи и здрави от бой да се завърнат,

та свойте жени и деца да прегърнат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...