Обич
В дълбините на нежно сърце
се роди неизпитвано чувство.
И протегна Човекът ръце.
И потърси Човека със устни.
И така се роди любовта,
между миг на надежда и болка
тя разчупи на части света
и ги сля във безкрайност от огън.
И Човекът върви до Човек,
и Човекът Човека обича,
и когато се ражда човек,
значи двама едно, че били са.
Дни наред, долетели до днес,
пазят в себе си нечия обич,
нечий трепет под форма на жест
или дума, избухнала в огън.
Нечий дъх, нечий поглед красив,
нечий сън, нероден, но бленуван,
нечий истински, истински стих.
И Човекът Човека целува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Калъчева Всички права запазени
