19 мая 2010 г., 14:18

Обич 

  Поэзия
693 0 3

В дълбините на нежно сърце

се роди неизпитвано чувство.

И протегна Човекът ръце.

И  потърси Човека със устни.

 

И  така се роди любовта,

между миг на надежда и болка

тя разчупи на части света

и ги сля във безкрайност от огън.

 

И Човекът върви до Човек,

и Човекът Човека обича,

и когато се ражда човек,

значи двама едно, че били са.

 

Дни наред, долетели до днес,

пазят в себе си нечия обич,

нечий трепет под форма на жест

или дума, избухнала в огън.

 

Нечий дъх, нечий поглед красив,

нечий сън, нероден, но бленуван,

нечий истински, истински стих.

И Човекът Човека целува...

© Евгения Калъчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И протегна Човекът ръце.
    И потърси Човека със устни.

    И така се роди любовта,
    между миг на надежда и болка
    тя разчупи на части света
    и ги сля във безкрайност от огън."

    Много хубав стих!
  • Евгения, още с първото ти стихотворение си казах, че Ти си това което търся тук и което обичам.
  • Прекрасно е,музика....
Предложения
: ??:??