Обичам те и в синкавия здрач вечерен,
обичам те в напрегнатия тежък ден,
обичам те и в утрините тихи, само наши,
обичам те отчаян, и щастлив, и влюбен,
обичам те и слаб, и властен.
Понасям болката ти като своя,
да я изтръгна искам от сърцето ти,
усмивката ти да запазя в спомени,
ръцете ти да ме докосват трепетно,
очите ти да ме изпиват цялата,
сърцето ти да чувства любовта ми,
да имам кътче в него мое си,
да чувам пулса искам на душата ти,
сълзите ти със устни да изпивам,
аз знам, че от любов към мене са.
Не знам дали такава обич е потребна,
но тя е моя... само моя.
© Адриана Борисова Всички права запазени