Нищо назад не се връща,
остава спомен, който гори...
Любов и обич прегръщам,
но само в мойте мечти.
Обичам те с тихата, спокойна обич,
но може ли спокойно да трептиш.
И може ли сърцето да тупти,
щом някъде далеч живееш ти...
Любовта е порив и бурна стихия,
любовта е копнеж, светлина.
Щастлив е, който обича безумно,
озарен и дарен с красота!
© Таня Иванова Всички права запазени