ОБИЧ

                  ОБИЧ

Ако със сутрешния влак

във къщи се завърнеш.

Ако прозорецът не иска да заспи,

а във главата ти се гонят мисли,

в които болката крещи.

Недей назад да се обръщаш.

И утре има влак.

Тръгни отново,

радостта понесъл,

че чакат  те.

Че има две ръце,

душата ти със обич да поемат,

сълзите ти да пресушат!
На мислите да стоплят самотата,

а радостта във теб да  бъде

не само тих и ням копнеж!