ОБИЧ
Ако със сутрешния влак
във къщи се завърнеш.
Ако прозорецът не иска да заспи,
а във главата ти се гонят мисли,
в които болката крещи.
Недей назад да се обръщаш.
И утре има влак.
Тръгни отново,
радостта понесъл,
че чакат те.
Че има две ръце,
душата ти със обич да поемат,
сълзите ти да пресушат!
На мислите да стоплят самотата,
а радостта във теб да бъде
не само тих и ням копнеж!
© Елена Бързева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
