Обич
С двеста удара бесни в минута
го обичаше мое сърце.
Бих го следвала - вярна кошута,
на крилете на вятър перце.
Тази обич бе толкова страшна,
че и той се изплаши, и той!
И на нашата улица прашна
умори се да бъде герой.
И избра да потъне дълбоко,
с двеста камъка шия увил.
Сякаш в мене се впиха жестоко,
двеста пъти ми стана по-мил.
Светлината в дома ми не влиза -
с две пердета - два стража на пост.
Гали както тoй галеше бриза,
но животът отново е прост.
Само работа, сън и умора,
две-три думи, нанизани в стих.
Сам-сама съм сред толкова хора,
но в поройния дъжд го открих...
Цветанка Ангелова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветанка Ангелова Всички права запазени
