С двеста удара бесни в минута
го обичаше мое сърце.
Бих го следвала - вярна кошута,
на крилете на вятър перце.
Тази обич бе толкова страшна,
че и той се изплаши, и той!
И на нашата улица прашна
умори се да бъде герой.
И избра да потъне дълбоко,
с двеста камъка шия увил.
Сякаш в мене се впиха жестоко,
двеста пъти ми стана по-мил. ...