8.07.2021 г., 7:26 ч.
Обич
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото,
ще сътвори за кратко нови.
Да, Бог ще утеши обидените,
но споменът тежи - олово.
Да бъдеш праведен с неправедните
божествено е, не човешко,
но църква се гради от камъните
на непростените ни грешки.
© Half Angel Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е!
Поздравления! -
Здравейте! Избрах опция "Вход чрез Фейсбук " и сайта ме възприема като различен потребител и не показва досегашните ми публикации и лични данни от профила ми. За това за вбъдеще няма да влизам по този начин за да няма объркване. Относно съдържанието не смятам да коментирам размишленията си по темата или да споря. Всеки е свободен да изрази мнение
-
Ще ме прощавате, но не мога да не поздравя Пепи за прозрението "ближи обичния"
На HalfAngel.1 (Half Angel), ще кажа кажа - "Здравей" . -
Обърни обратно думите - "ближи обичния!" и няма да питаш как.
Сутринта го прочетох и подминах, гедеон е написал моите размишления.
Църквата е храм, гради се на специално избрано място и по специално определен начин.
С всеки изминал ден се убеждавам как все повече и повече безсмислени, ненужни и абсурдни неща се пишат. -
Питаш как? С ОБИЧ!
-
А според теб кой е ближният? Защото от прочетеното разбирам, че не знаеш
Ако е всеки, щеше да е казал, обичай хората. Значи не се отнася за всеки. Та помисли си кого е визирал с "ближния"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А междувременно ми хрумна какво ли би отговорил един родител на тези въпроси така, както са зададени. Една майка, например.
Иначе, нещо и аз не се чувствам длъжна да обичам, нито да раздавам ризи и прошки на поразия, най вече пък да предлагам да ме шамаросват по двете бузи.