8.07.2021 г., 7:26

Обич

393 2 7

 

 

И как да заобичаш ближния си, 

щом в овчи кожи се облича? 

Как тъй да станете съмишленици, 

когато той не е готов на всичко? 

 

Простиш ли грехове на миналото, 

ще сътвори за кратко нови. 

Да, Бог ще утеши обидените, 

но споменът тежи - олово. 

 

Да бъдеш праведен с неправедните

божествено е, не човешко, 

но църква се гради от камъните

на непростените ни грешки. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Half Angel Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз нямам мнение, но да се тръсна ей тъй, за купона 😊

    А междувременно ми хрумна какво ли би отговорил един родител на тези въпроси така, както са зададени. Една майка, например.
    Иначе, нещо и аз не се чувствам длъжна да обичам, нито да раздавам ризи и прошки на поразия, най вече пък да предлагам да ме шамаросват по двете бузи.
  • Хубаво е!
    Поздравления!
  • Здравейте! Избрах опция "Вход чрез Фейсбук " и сайта ме възприема като различен потребител и не показва досегашните ми публикации и лични данни от профила ми. За това за вбъдеще няма да влизам по този начин за да няма объркване. Относно съдържанието не смятам да коментирам размишленията си по темата или да споря. Всеки е свободен да изрази мнение
  • Ще ме прощавате, но не мога да не поздравя Пепи за прозрението "ближи обичния"
    На HalfAngel.1 (Half Angel), ще кажа кажа - "Здравей" .
  • Обърни обратно думите - "ближи обичния!" и няма да питаш как.

    Сутринта го прочетох и подминах, гедеон е написал моите размишления.
    Църквата е храм, гради се на специално избрано място и по специално определен начин.
    С всеки изминал ден се убеждавам как все повече и повече безсмислени, ненужни и абсурдни неща се пишат.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...