19.08.2007 г., 12:43

ОБИЧ

1.1K 0 5
Обич моя, обич тъй жадувана,
ласка ненаситна, най-бленувана!
С трепет идваш, с трепет си отиваш!
Никога със теб сърцето не студува!

Обич моя, обич тъй неземна,
първа и последна, пак си ненагледна!
С цвят след цвят очи събуждаш!
Времето не чакаш и кръвта бушуваш!

Обич моя, обич чародейна,
чуден небосклон в небитието!
За теб бих заменила едничката си риза,
за любовта ти... знам, че съм щастлива!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...