Обич
Обичам да те гледам.
Обичам да те слушам
и оня, бил и дребен
парфюм, който подушвам.
Обичам да съм с тебе
и дълго да говоря.
Със смях на малко бебе
да прихвам, да поспоря.
Обичам да мечтая
или да те сънувам.
Сама в лилава стая
дъха ти да целувам.
Обичам те до болка
и ти добре го знаеш.
Обичам те, но колко
ти с мен ще си играеш?
За теб съм празен спомен,
откъснат лист от книга,
последен миг отронен,
обърната талига.
Ти, неугасващ огън
си, и в студена зима,
но никога не мога
отново да те имам.
Да, може би си с друга
и чувстваш се прекрасно.
Тук моята заслуга
излиза много ясно.
Бъди щастлив! Не крий я!
Ала не найдох гума
от мене да изтрия
лика ти - черна чума.
И той сега ме следва.
Зад ъгъла ме чака.
За отдих не приседва -
ни денем, нито в мрака.
От всичко се отказах.
Живея под индиго.
Да си върви му казах
и тебе моля, спри го!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени
