30.12.2007 г., 17:23

Обич моя

1.3K 0 22

                                                     

Обич моя, ненадейна моя обич.
Мое дълго търсено крило.
Мое обещание за полет.
Песен моя, порив за живот.

Моя нежност, звънка тишина.
По небе с въздишка писан стих.
Моя неразказана сълза
от внезапна радост. Мой светлик.

Мое ненапито сладко вино,
с дъх на зрял и сочен плод.
Вечна жажда, страст неутолима.
Щедра нощ, обсипана с любов.

Моя звездна среща. Кръстопът,
посред който името ти свети.
Ангелите вечер ми шептят,
че от твоето ребро съм взета.

Обич моя, ненадейна моя обич,
тиха жар си, въгленче отляво.
Търсейки ръцете ти отново,
падаща звезда успях да хвана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно еее!Колко топло и красиво само!
  • Благодаря!
    Весела Нова Година на всички!
    Здрава, Спорна, Съзидателна и Мъдра Нова Година желая на всчки в сайта!
    Обичайте и Бъдете обичани!
    Бисерче



  • "Търсейки ръцете ти отново,
    падаща звезда успях да хвана."
    Звездиш от любов и поезия!
    Весела Нова Година Бисерче!
  • Наслада за всички сетива!
  • Винаги се наслаждавам на твоите неща, дори и да не съм влязъл с парола в сайта.
    Весела Нова година, Диамантче! Пожелавам ти да пишеш все така!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...