Обич ненамирана до днес

Очите ти - все още плаващи във моите води,
ръката ти - все още пареща ръка
в душата ми,

под кожата ми

и навсякъде
изгаряща, нежна, обичаща
Чувствата ти - добре облечени във думи
все още смайват моя ум
и разтреперват в мен далечни струни -
успели да изсвирят само шум...
Отдавна гонени,
отдавна драскани -
от всяка,
с нокти

убивани

почти...
това във мен,
това във мен
е мракът
и единствена Ти го откри!
Устните ти още топлят -
спрели само преди миг
по мене да рисуват вопли,
нежни вопли - женски стих...
И зная няма да си тръгнеш,
не ме питай откъде -
от всеки ъгъл с обич дебнеш,
с обич сбирана
за теб и мен
и ненамирана...!