10.10.2008 г., 14:54

Oбич по човешки

870 0 20
Не ще останеш спомен -
примири се!
Аз мога да съм силна и за двама.
Не се страхувам - казвам, че съм "всичко"
когато ти си нещо като "няма".



Не те ревнувам тайно -
съжалявам!
След толкова жени не се научи.
Увяхва бавно цветето на здрача,
когато няма кой да го получи.



Не те упреквам -
даже ти се смея.
Прости ми, но си смешен - "с извинение".
Не си купувай меч, ще се порежеш
(да бъдеш рицар иска се умение).



Не те обичам вече -
осъзнай се!
Приличам ли на равната любов?
Онази, дето идва по поръчка,
и тръгва си без огън и без зов.



Не те мечтая нощем -
припозна се!
Навярно бъркаш ме с момичето отсреща.
Отдавна тръгнах си - забравих те - признай си,
че беше просто мъж, в когото се оглеждах.



Не ще останеш спомен -
тук разбра ли?
Ще помня вечно твойте леки грешки.
Защото някой ден със тях ще те намеря
във друг човек, обичащ по човешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...