Понякога сякаш се обичаме
само по задължение.
Ненужни думи изричаме,
Нека мълчим. Без мъчения.
По-добре ще бъде без тях.
Няма смисъл от излишъци,
от тъмното не ме е страх,
ще стоя сама, без писъци.
Без време взето насила.
Сякаш неистински дадено.
Аз своето съм ти подарила,
но твоето е сякаш ограбено.
Разбери ме.
Понякога така имам нужда
да се почувствам обичана,
с усмивка да се събуждам,
с мили думи да съм наричана.
Да си личи, че ти липсвам,
че имаш нужда от мене.
И когато никъде не се вписвам,
да мога да дойда при тебе.
Аз знам.
Винаги се обичаме,обаче
понякога никак не ни личи.
И така ми се иска да плача,
тогава най-много боли.
Моля те, покажи ми го.
От думите само горчи.
Не говори, докажи го.
Или по-добре да мълчим.