12.01.2020 г., 8:15

Обич с аромат на липа

749 1 1

 

Липата кацна с клони на прозореца,  

за да орони пожълтелите пера.   

Врабчетата цвърчат разочаровано. 

Очите си закриват

със крила.

На себе си тя вече не прилича, 

проскубаната мършава липа.  

Треперейки във дрешката си птича, 

кълвачът в нея дупка

издълба. 

 

Под мен – над мен се вдигаше липата. 

Зад мен – пред мен, преплиташе ръце. 

От слънцето ме пази всяко лято. 

Източи се под зимното

небе. 

Листата се превръщаха във ято. 

Отлитаха на запад. И назад. 

Корите неусетно загрубяха  

и котки острят нокти

върху тях. 

 

Самичка си говореше липата

и галеше с пресъхнали ръце.

Звездички върху клоните цъфтяха.

Усмихваше я лунното

небе. 

Защо ми е –  ме питаха, – липата.  

Не искаш ли по-новичко дръвче?   

Дървари пред оградата стояха   

със брадви, като пушки -

„при нозе“. 

 

Такава обич, вече непонятна,

с която съм обичала дете. 

Старей липата вънка, върху вятъра,

а пуска корен в мене

и расте… 

 

 

Маргарита Мартинова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Margarita Martinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...